четвъртък, 18 август 2011 г.
Happythankyoumoreplease
Прекалено дълго си отлагах писането за този филм. Не съм сигурна дали защото изчаквах да ми мине еуфорията-след- гледане , или защото не ми се стори достатъчно сериозен. Сега някой ще ме изяде, че си деля филмите на „такива” и „онакива”. Не, не го правя. Гледам всичко, но наистина имам предпочитания към по-тежките филми (справка-Dogville и Manderlay на Триер), които по никакъв начин обаче не ме отразяват като характер. Точно обратното. Но предполагам всеки има своите нетипичности.
Happythankyoumoreplease е романтичен, вдъхновяващ, забавен, оптимистичен, въпросителен начин да прекараш 1 час и 40 минути от живота си, които си преценил ,че така или иначе ще загубиш. В него има философия, но не прекалено, не досадно, не изцяло. Съществуват си и блудкавите моментчета и хепи ендът (как без него), обаче като цяло всичко радва окото.
Историята се върти около група млади нюйоркчани, които обаче откриват, че макар и на 30, никой от тях не е открил истински себе си и не е сбъднал мечтите си в големия град. Някои са изтощени от оптимизъм, други се опитват да избягат от несигурността, а трети отчаяно търсят смисъла си и „своето нещо”, в което да се чувстват удовлетворени. Такива мити човешки въпроси в режисьорския дебют на Josh Raodnor, който добре познаваме от легендарния How I Met Your Mother. Да, той играе и режисира, но лично за мен отново показа добре познатия Тед Мосби на екрана. Така де, аз съм склонна да вярвам, че може да играе и друго, но това май си е само мой проблем.
Приятна изненада ми беше актрисата Zoe Kazan, която, признавам си, гледам за първи път в този ми живот. Бих я гледала с удоволствие в следващите и роли (и в следващите си животи). Надявам се да има такива, защото до колкото прочетох, тя си играе главно в театъра , освен че се изявява и като драматург. Може и на това да се дължат симпатиите ми към нея и все пак...
1. My Friend and the Ink On His Fingers - Shout Out Louds
Истината във филма за мен е една- нужно ти е само да осъзнаеш, че си щастлив, за да бъдеш наистина такъв. Това което нямаш (не притежаваш) е само условност и е само в главата ти , а истинското щастие те чака зад всеки ъгъл. Просто трябва да го прегърнеш и да му благодариш. (Което е , между другото,прозрение отново достигнато с помощта на таксиметров шофьор- тези хора в Ню Йорк явно се явяват като шамани, а не като обслужващ персонал :д)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
О, да, да, Зоуи е много добра, обърнах й внимание миналата година в нещо блудкаво, ако не се лъжа.
ОтговорИзтриванеИначе филмът за мен си беше някакъв сладникав колаж от разни също толкова сладникави нещица. Все едно Джош е монтирал любими/характерни/типични/вижда-се-накъде-вървя:Д мотиви, персонажи, линии, дори сцени от жанра. Не е лошо, ама ние това вече сме го гледали:Д
//нахраних ти блога, сега мога спокойно да си легна:Д