Мислех си, че мога да направя нещо. Провалих се.

Не мога нищо да направя.

И съжалявам.

Толкова много,

че чак ми се насълзяват очите от яд

и не мога да спра да го мисля-

от това ми става още по-мъгляво.

Не знам нормално ли е, не е ли нормално.

Провал след провал,

след провал

всеки следващ път,

в който се опитам да намеря мир.

Не знам как да запълня глупавото място вече.

Със същата частичка, с различна, с подобрена, с намерена

Не-ста-ва!

Ядосана ли съм, разочарована ли съм,

плаче ли ми се, радвам ли ти се, мога ли да те гледам,

не мога ли, изнервена ли съм, скучно ли ми е,  сбърках ли се

???