Не го разбирам като истина и неистина
 Като притежание
 А като низ от моменти
 Тъжното е същото като грозното
 изпитваш го, за да престанеш да болиш като отсечен клон
 Някак си не го определям за себе си, защото знам, че няма точна дефиниция.
 Влудява ме без да го консумирам
 И ако не го разбираш,
 значи не живееш моя свят
 Далеч не значи недостижимо
и сега не е веднага
 Едно красиво искам е причината
 И ако не го разбираш, значи искаш да ме убиеш.
 
 Мамка му, обичам те.
 Казвала съм го на хиляди хора
 ще го кажа и на теб, защото
 е част от самотата ми.
 И не е , че не искам да съм сама.
 И не е , че искам да съм с някого.
 Прави те жаден и побърква всяка гънка в мозъка
 но е мое решение.

 Ненавиждам как ме гледаш с укорение.
 Мразя всичките ти тайни желания, разбираш ли?
 Разбираш ли?.. Моля те разбери.

 Късно е за повече. Нямам време за слушане
 а ти май нямаш време за разбиране.
 Мъча, както мъчех преди
 Казвам, каквото мислех и тогава
 тогава защо те боли толкова?

 Аз не съм сляпа за болката, сляпа съм за вината.

За новите крави на стар глас

След значително преосмисляне на жизнения ми статус и Someone like you за 50-ти път, осъзнавам, че няма стари и нови крави. Единственото сигурно е, че кравите са глупави, а биволите нямат ценностна система.

(  Продължавам да си повтарям, че съм си самодостатъчна и това сякаш помага, но в същото време: защо толкова много ми се пуши?)

 Мислех си, че съм непукист- крава. Тоест- дори той да си намери друга крава, не би следвало да ми пука, защото все пак само спим заедно и си говорим за вселената, и ядем таратор в 5 сутринта. Какво толкова лошо има.. другите крави също са хора. Той определено не си струва времето и усилията, но сме свободни да правим секс и със скапани мъже, нали?

  

 Да, обаче не. Чувствам се глупаво. И се ядосвам, че толкова се старая да си подобря самооценката,а в крайно сметка събитията не ме водят натам.

Хайде просто да си представим, че това не се беше случвало. Да видим как щях да си живуркам доволно, ако единият бивол не ми беше казал за завоеванията на другия (изобщо не коментирам подбудите на първия, чудно защо на него съм му по-ядосана в момента). Всичко щеше да е perfectly fine, със сигурност щях да имам едно наум. Защото все пак е наивно да си мислиш, че когато мъж, с когото просто спите заедно, отиде на море, ще седи на плажа по цял ден и ще си ляга в 8 с мисълта за теб.(доста скапано изречение съчиних, няма значение). И все пак...

 Всичко щеше да е окей, ако не беше влязло през ухото ми, стигнало да главния мозък и не го бях хвърлила в графата „скапаните случки в скапания ми живот”. Или не, по– скоро е в графа Great expectations. Защо го правя бе, ало?

  По договор обаче нямаме нарушение. Но губещата старан в делото ,определено, отново съм аз- честито!

  

  Оставям това настрана, както казват умните, еманципирани жени. Ще се заема с правене на неща, които обичам  и които ме правят щастлива. Болезнено-банално звучи, но така си го усещам.(служи за правило и оправдание понякога: усещам го- получава се, не го усещам- мога да се лиша от него.)