четвъртък, 15 август 2013 г.

За новите крави на стар глас



След значително преосмисляне на жизнения ми статус и Someone like you за 50-ти път, осъзнавам, че няма стари и нови крави. Единственото сигурно е, че кравите са глупави, а биволите нямат ценностна система.

(  Продължавам да си повтарям, че съм си самодостатъчна и това сякаш помага, но в същото време: защо толкова много ми се пуши?)

 Мислех си, че съм непукист- крава. Тоест- дори той да си намери друга крава, не би следвало да ми пука, защото все пак само спим заедно и си говорим за вселената, и ядем таратор в 5 сутринта. Какво толкова лошо има.. другите крави също са хора. Той определено не си струва времето и усилията, но сме свободни да правим секс и със скапани мъже, нали?
  
 Да, обаче не. Чувствам се глупаво. И се ядосвам, че толкова се старая да си подобря самооценката,а в крайно сметка събитията не ме водят натам.
Хайде просто да си представим, че това не се беше случвало. Да видим как щях да си живуркам доволно, ако единият бивол не ми беше казал за завоеванията на другия (изобщо не коментирам подбудите на първия, чудно защо на него съм му по-ядосана в момента). Всичко щеше да е perfectly fine, със сигурност щях да имам едно наум. Защото все пак е наивно да си мислиш, че когато мъж, с когото просто спите заедно, отиде на море, ще седи на плажа по цял ден и ще си ляга в 8 с мисълта за теб.(доста скапано изречение съчиних, няма значение). И все пак...

 Всичко щеше да е окей, ако не беше влязло през ухото ми, стигнало да главния мозък и не го бях хвърлила в графата „скапаните случки в скапания ми живот”. Или не, по– скоро е в графа Great expectations. Защо го правя бе, ало?
  По договор обаче нямаме нарушение. Но губещата старан в делото ,определено, отново съм аз- честито!

  
  Оставям това настрана, както казват умните, еманципирани жени. Ще се заема с правене на неща, които обичам  и които ме правят щастлива. Болезнено-банално звучи, но така си го усещам.(служи за правило и оправдание понякога: усещам го- получава се, не го усещам- мога да се лиша от него.)

1 коментар:

  1. Липсваха ми твоите думи. И признавам си- усмихнах се няколко пъти- заради думите, не изреченията. И ми липсваха удивителните- отдавна не си ги използвала. Имам предвид по онзи твоя си начин да ги използваш- просто, видя ли една от твоите "!"- ни, веднага пред очите ми изниква едно леко налудничаво изглеждащо, опулено такова, развълнувано, с очи, в които (ако се вгледаш по- внимателно) ще зърнеш нотката тъга, скатана надълбоко, лице. Лице безкрайно красиво, лице, способно много лесно да прикрие всичко, що се случва Там (във Вътре-то).И ще те цитирам, любими мой Покемон/е,
    ще ме извиниш, но ще те цитирам. Понеже, както винаги, откривам нещо свое в твоите букви и знаци.
    Love you- Йори

    ОтговорИзтриване