Щях да напиша нещо ново, ако се окажеше наложително. Не се оказа.

  Да живееш от смеха на другите хора е изморително и без възвръщаемост- това да  се запише в графата "непозитивна психология". От тази графа някой ден ще издам бест селър за нещастници и пияни артисти.

  Цялостно се чувствам като безполезна сдъвкана хартийка, или по- точно като отрязан среден пръст. Двете в комбинация правят някакъв вид непреодолима лятна депресия, породена от бездействието на неработния режим, в който няма нито репетиции, нито алтернатива за такива. А може би и чисто женското мрънкане "защо съм прелъстена и изоставена"...безкрайно редовно ми е.
  В такива моменти си казвам "Боже, добре, че има политика". В напечени ситуации, каквито сътвориха нашите управляващи, имаш поводи за това да не мислиш за себе си и, озъртайки се наоколо, да разпознаеш лицата на хора, по- нещастни от теб. Днешният ми най-ярък образ е човек, който спи върху 4 кашона , заобиколен от 7 кофи за боклук, който буквално преливат върху него. Сега вече изречението "България е най-бедната страна в Европа" , написано в чуждестранните медии, ми се заформя като болезнена истина, не толкова като обида. Защото, нека си признаем, на всеки му става първо обидно от тия статистики. И в следващия момент излизаш на улицата и усещаш една енергия... която не мога да определя като напълно негативна, агресивна, пасивна, положителна или отрицателна. Само знам, че не е като моята. А моята енергия е енергията на болен човек. Такъв, който поглъща цялата гадост около себе си и я концентрира, така че да му стане мъчно от безизходица и за това излиза. Слива се с масата и ходи, дишайки болно, но с бодра крачка.

   Та исках само да подчертая, че не е справедливо да си съвсем самотен и то не само на Коледа, ами във всички ваканционни времена, навсякъде по света.
 Една говореща песен, след която няма смисъл от повече редове...