петък, 25 юли 2014 г.



Ще го напиша , защото. Не знам какво може да стане, ако не го напиша.

Опитвам се да намеря причина за всички неща, от първата до последната реплика, от обидата до похвалата. За това не мога да открия обяснение. Тоест за него.

Не знам дали някой някога се е чувствал така, сякаш в живота му е бил извънземен човек. Не точно извънземен де, да е бил по- скоро неземен. И да не можеш да го прескочиш като камък на пътя. Просто колкото и да се опитваш, си го носиш със себе си и то ти тежи, не те оставя. Обичаш си го, сам си го слагаш в торбата, щом падне. И накрая никой не ти е виновен.
Да, никой не им е виновен на тях. Че не обичат него и нея и че си задават най- мъчителните въпроси на света, и че се въртят в кръг от години. В моя случай само от няколко.

 Отиваш на място. Имаш предчувствие, че нещо ще стане. Абе какво прадчувствие, направо знаеш, че не мине, въпреки че никога не сте се засичали тук преди, дори не сте ходили заедно тук. И..краят идва. Той идва. И е с нея.
 Опитваш се да прекосиш площада, сякаш никога не си ги виждала. Така е най- лесно. Иначе тя се дразни от самото ми съществуване, без да съм и казала нищо никога. И е неловко, даже на мен не ми е приятно. Обаче ти пада чадъра от чантата, човече... И едно малко момченце на 3 и половина ти го подава от земята....Това бебе го познавам. И съм го хранила в устата с банан, когато е било на годинка и половина. Ако не е племенника му, да умра на площада права.

 И така се почувствах излишна. Те бяха тримата, а аз бях една. Най- ненужната мравка в мравуняка. Но защо се разревах? Защото някой друг стоеше на мястото ми. Там бях аз преди две години. Това беше този. А детето му беше племенник и аз го хранех с банан. Исках да го изкрещя на всички на улицата, за да го знаят, защото наистина беше така. А сега не беше за вярване. Кой ще ми повярва, че това е моето място там? Че този човек ме обичаше и че бебето плачеше от мен. А тази дори не подозирахме, че съществува.
 Хора... наистина беше моето място това...Не знам какво става. Започвам да давам накъсо и се вцепенявам. Защо никой не ми вярва...Мамка му, наистина ли няма никакво значение?
 Аз този мъж още го обичам.
 Ебаси.
 Признала съм си го, сега трябва да го гледам и как живее ли? Ебаси, наистина!
 Искам да избягам в такива моменти! Искам да беше заминал и да не се беше връщал никога. Не искам да е щастлив с нея. Никога не съм казвала такова лошо нещо за човек. Но той за това остана все пак. За да е с нея, иначе нямаше да е още тук...
А от мен замина.
А аз защо останах?
Заради него или заради себе си?
Или просто исках да съм на другия край на света?..

понеделник, 2 юни 2014 г.
















- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

вторник, 10 септември 2013 г.








Greed is on the lady
It's on the bone
Greed is on the lady, oh
It's time to fall

Naked on the bedroom
We died alone
Breathing on my baby, oh
It's not my fault

It's not the money
It's not her fault
Naked on the bedroom oh
I should've known

Oh my baby
I've been a fool
Now the sound of loving
Is old and somehow gone

Who said not to leave?
Never known a boy to be so mean.
Another soul lost in love
Holding on and on

Oh she lusts on me
Not enough to last on love
Oh greet got to me
Holding on and on

It's on the bottle
It's on the cone
Greed is in the waiting, oh
Waiting to fall

Waiting in the bedroom
I die alone
Waiting on my baby, oh
It's not my fault

It's not the honey
She's on her knees
Naked in the bedroom, oh
I should've known

Oh my baby
I've been a fool
Now the sound of loving
Is old and somehow gone

Who said not to leave?
Never known a boy to be so mean.
Another soul lost in love
Holding on and on

Oh she lusts on me
Not enough to last on love
Oh greet got to me
Holding on and on




събота, 31 август 2013 г.


 Не го разбирам като истина и неистина
 Като притежание
 А като низ от моменти
 Тъжното е същото като грозното
 изпитваш го, за да престанеш да болиш като отсечен клон
 Някак си не го определям за себе си, защото знам, че няма точна дефиниция.
 Влудява ме без да го консумирам
 И ако не го разбираш,
 значи не живееш моя свят
 Далеч не значи недостижимо
и сега не е веднага
 Едно красиво искам е причината
 И ако не го разбираш, значи искаш да ме убиеш.
 
 Мамка му, обичам те.
 Казвала съм го на хиляди хора
 ще го кажа и на теб, защото
 е част от самотата ми.
 И не е , че не искам да съм сама.
 И не е , че искам да съм с някого.
 Прави те жаден и побърква всяка гънка в мозъка
 но е мое решение.

 Ненавиждам как ме гледаш с укорение.
 Мразя всичките ти тайни желания, разбираш ли?
 Разбираш ли?.. Моля те разбери.

 Късно е за повече. Нямам време за слушане
 а ти май нямаш време за разбиране.
 Мъча, както мъчех преди
 Казвам, каквото мислех и тогава
 тогава защо те боли толкова?

 Аз не съм сляпа за болката, сляпа съм за вината.


четвъртък, 15 август 2013 г.

За новите крави на стар глас



След значително преосмисляне на жизнения ми статус и Someone like you за 50-ти път, осъзнавам, че няма стари и нови крави. Единственото сигурно е, че кравите са глупави, а биволите нямат ценностна система.

(  Продължавам да си повтарям, че съм си самодостатъчна и това сякаш помага, но в същото време: защо толкова много ми се пуши?)

 Мислех си, че съм непукист- крава. Тоест- дори той да си намери друга крава, не би следвало да ми пука, защото все пак само спим заедно и си говорим за вселената, и ядем таратор в 5 сутринта. Какво толкова лошо има.. другите крави също са хора. Той определено не си струва времето и усилията, но сме свободни да правим секс и със скапани мъже, нали?
  
 Да, обаче не. Чувствам се глупаво. И се ядосвам, че толкова се старая да си подобря самооценката,а в крайно сметка събитията не ме водят натам.
Хайде просто да си представим, че това не се беше случвало. Да видим как щях да си живуркам доволно, ако единият бивол не ми беше казал за завоеванията на другия (изобщо не коментирам подбудите на първия, чудно защо на него съм му по-ядосана в момента). Всичко щеше да е perfectly fine, със сигурност щях да имам едно наум. Защото все пак е наивно да си мислиш, че когато мъж, с когото просто спите заедно, отиде на море, ще седи на плажа по цял ден и ще си ляга в 8 с мисълта за теб.(доста скапано изречение съчиних, няма значение). И все пак...

 Всичко щеше да е окей, ако не беше влязло през ухото ми, стигнало да главния мозък и не го бях хвърлила в графата „скапаните случки в скапания ми живот”. Или не, по– скоро е в графа Great expectations. Защо го правя бе, ало?
  По договор обаче нямаме нарушение. Но губещата старан в делото ,определено, отново съм аз- честито!

  
  Оставям това настрана, както казват умните, еманципирани жени. Ще се заема с правене на неща, които обичам  и които ме правят щастлива. Болезнено-банално звучи, но така си го усещам.(служи за правило и оправдание понякога: усещам го- получава се, не го усещам- мога да се лиша от него.)

четвъртък, 11 юли 2013 г.



  Щях да напиша нещо ново, ако се окажеше наложително. Не се оказа.

  Да живееш от смеха на другите хора е изморително и без възвръщаемост- това да  се запише в графата "непозитивна психология". От тази графа някой ден ще издам бест селър за нещастници и пияни артисти.

  Цялостно се чувствам като безполезна сдъвкана хартийка, или по- точно като отрязан среден пръст. Двете в комбинация правят някакъв вид непреодолима лятна депресия, породена от бездействието на неработния режим, в който няма нито репетиции, нито алтернатива за такива. А може би и чисто женското мрънкане "защо съм прелъстена и изоставена"...безкрайно редовно ми е.
  В такива моменти си казвам "Боже, добре, че има политика". В напечени ситуации, каквито сътвориха нашите управляващи, имаш поводи за това да не мислиш за себе си и, озъртайки се наоколо, да разпознаеш лицата на хора, по- нещастни от теб. Днешният ми най-ярък образ е човек, който спи върху 4 кашона , заобиколен от 7 кофи за боклук, който буквално преливат върху него. Сега вече изречението "България е най-бедната страна в Европа" , написано в чуждестранните медии, ми се заформя като болезнена истина, не толкова като обида. Защото, нека си признаем, на всеки му става първо обидно от тия статистики. И в следващия момент излизаш на улицата и усещаш една енергия... която не мога да определя като напълно негативна, агресивна, пасивна, положителна или отрицателна. Само знам, че не е като моята. А моята енергия е енергията на болен човек. Такъв, който поглъща цялата гадост около себе си и я концентрира, така че да му стане мъчно от безизходица и за това излиза. Слива се с масата и ходи, дишайки болно, но с бодра крачка.

   Та исках само да подчертая, че не е справедливо да си съвсем самотен и то не само на Коледа, ами във всички ваканционни времена, навсякъде по света.
 Една говореща песен, след която няма смисъл от повече редове...





   


 
 

сряда, 13 февруари 2013 г.




ти знеш
ненавиждам самотата си
прости ми за това
за себе си
за мойто „да”на улицата
така съжалявам, а не знам
как да го напиша, защото
...
Не мога като теб.
               
Аз мога да го изиграя
имам смелост
 и с очи да ти го изиграя
на улицата
на  горещ  асфалт
под  лампата
на дъжд, на сняг, на вятър
на сцена
и с думите на друг мога да ти го изиграя
но ти не ме разбираш и така
иинакиникак
а е толкова голямо това
прости ми
 че вече грозно ме влече надолу

ти не искаш вече да ме гледаш
на никакви асфалти
дървени
каменни
временни конструкции
защото знаеш-
те са твърде крехки.
горе не е вечно нищо
за мъничко и си отивам
така ли бях го казала?

аз не исках
аз сега съм толкова сама
че всеки ред
започва с аз