Не го разбирам като истина и неистина
 Като притежание
 А като низ от моменти
 Тъжното е същото като грозното
 изпитваш го, за да престанеш да болиш като отсечен клон
 Някак си не го определям за себе си, защото знам, че няма точна дефиниция.
 Влудява ме без да го консумирам
 И ако не го разбираш,
 значи не живееш моя свят
 Далеч не значи недостижимо
и сега не е веднага
 Едно красиво искам е причината
 И ако не го разбираш, значи искаш да ме убиеш.
 
 Мамка му, обичам те.
 Казвала съм го на хиляди хора
 ще го кажа и на теб, защото
 е част от самотата ми.
 И не е , че не искам да съм сама.
 И не е , че искам да съм с някого.
 Прави те жаден и побърква всяка гънка в мозъка
 но е мое решение.

 Ненавиждам как ме гледаш с укорение.
 Мразя всичките ти тайни желания, разбираш ли?
 Разбираш ли?.. Моля те разбери.

 Късно е за повече. Нямам време за слушане
 а ти май нямаш време за разбиране.
 Мъча, както мъчех преди
 Казвам, каквото мислех и тогава
 тогава защо те боли толкова?

 Аз не съм сляпа за болката, сляпа съм за вината.