"I desire the things that will destroy me in the end."
или по български казано : Човек каквото си обича, от него си умира.

Предполагам, че няма значение колко пъти си слагам ръката на котлона- за моето съзнание е все едно за първи път и така всяка грешка се повтаря отново и отново в продължение на години. Просто съм се научила да си ги прикривам по- умело, ако не друго, то само това може да направи един човек с отклонения. Странно е някак защо в началото на всяка грешка ми се струва, че краят ще е различен, но накрая се оказва, че съм далеч от истината. Не, че съм далеч де. Истината даже не е по средата, ами съм я подминала някъде в бурята от "преживяваници".

  Посягайки с ръка към теб имам смелостта на безплътна вещ, но веднъж погледна ли в очите ти, заливащи ме с укор и прегради, вече  ми се струва, че не мога да се погледна сама в огледалото. Тогава ръката ми се отдръпва рязко, а кълбото изтича между дъските на (пода примерно). А не мога да закрия слънцето с ръце, така че да не ми блести в очите. Това съм го опитвала, не дваж , ами триж вече. И се пазя с всички сили. И тебе пазя- надявам се оценяваш това. Та ти никога нищо не оценяваш... 


Предлагам повече да не си коментирам грешките.
 Чувствам се на дъното в почти всяко едно отношение от ежедневните. Чувам смехове в главата си дори когато си лягам вечер, безпомощна искам да отпусна ръцете си във въздуха, цитират ми се тъжните умозаключения на Кафка (не ми се чете Станиславски), да потопя лицето си в студена вода ми е необходимо минимум по 3 пъти на ден, не искам да се пазя от студа, искам да пуша цигари- не искам да умират от тях и да ги изгълтвам докато те изгълтват всичките ми пари. Когато закривам очите си с ръце, не е от умора, а от възмущение и срам- така ги използвам като черна завеса.  Чудя се ще мога ли да прекося коридора без чифт разочаровани очи да ме изгледат така, сякаш съм обърнала тенджерата с вечерята на 10 сирачета. А пък други очи да ме гледат като прозрачна.

  Прозрачна се чувствам! Пред тебе съм само на прах и трохи. Опасно ми е всяко подухване и движение на въздуха, защото не знам на колко места ще се разпръсна и къде ще се озова след поредното ти издишване. 


Един тъжен ден за човека, но обикновен ден за човечеството.