като бяла пустиня в душата

оставаш  само ти

епоха сиво

 между пръстите на дланта ми

 отронени късчета студ

останки от полета

тежест в гърдите

от бързото вдишване

вече не виждам през думите

взирам се право надолу

а вътре е само страха

разлом

тишина

и гори