сряда, 7 март 2012 г.

като бяла пустиня в душата
оставаш  само ти
епоха сиво
 между пръстите на дланта ми
 отронени късчета студ
останки от полета
тежест в гърдите
от бързото вдишване

вече не виждам през думите
взирам се право надолу
а вътре е само страха
разлом
тишина
и гори



Няма коментари:

Публикуване на коментар