Не знам как ми дойде наум. Не е моето нещо, но се събудих с мисълта за равносметка. Възможно е и да се дължи на солидното количество текст от „Куклен дом” в главата ми. Или на факта, че съм станала по-размишняваща, отколкото действата. Думата „равносметка” така или иначе не ми харесва като звучене.
Та обзорът на изминалогодишните събития сочи следното:
Лайфмотивът за правото на „полет” и свобода във всичките им аспекти остава непроменен. Много неща си отидоха така и малко от тях се върнаха. Важното е , че вътре в мен всичко е цяло. Или само се надявам. Не знам.
Нося съзнание, че около мен се диша трудно. Повече от всякога съм склонна да мисля, че да живееш от себе си и за себе си е най-добрият вариант. Колкото и егоистично да звучи. Трудно е за изпълнение обаче. Прекалено много се влагам във всичко, което правя. Първоначално си мислех, че ми помага, по-късно май стигнах до други заключения. Особено когато става въпрос за театъра, защото е нещото, на което държа най-много, а оттам идват и най-големите ми разочарования спрямо мене си.
Както се пееше в едно песен- „хората са чупливи създания”. Най-трудно е да ги накараш да стоят на краката си. Мисля , че се отнася с пълна сила за отминалите 365 дни. Твърде много затворени врати за толкова кратко време, а не знам беше ли основателно. Така го почувствах. Така се опитах да съхраня това, което е останало. А в същото време спрях да се защитавам и да доказвам правотата си. Защото не виждах смисъл за никого. Може би беше погрешно.
Звучи малко фатално, но по условие в следващата година всички бяха възприели, че ще трябва да си начертая пространно житието от университета до дълбоки старини. Нещо не ми се вярва. Не съм такъв човек, пък и не съм привърженик на идята, че съвременните хора започват живота си като вазръстни още преди 18, за да имат сигурна реализация. Никой не иска да си съкращава така дните на свободен електрон, дори любителите на мотива за „американска мечта”. А те се оказаха немалка част от обкръжението ми. Ще се позамисля някога защо е така.
„ Да ,мамо, умея повече от 1-2 неща в този живот. Не, не мога да мета и да мия с парцал, но ще се справя. Не, не иска помощта ти. Нито връзките на дядо. Нито познатите на третата му братовчедка в Бирмингам. Да, образованието тук е кофти. Не, следването в някое шотландско селце с голям замък, 200 жители и 13 овце няма да ми отвори всички врати в която и да е професия... Права си, аз съм неперспективна личност и съм абсолютно безчувствена, за това няма да преуспея в това, което съм си избрала. Мда, права си. Добре. ”
И разни такива постоянно повтарящи се полу- разговори. Които в един момент стават част от ежедневието и даже не ти е интересно да ги водиш.
Честита ви нова година : ) Дано не е болнична като моята. Събирайте разделно отпадъци, грижете се за себе си, внимавайте с какво се храните, прегръщайте се често, пийте само онова, което ви е наистина вкусно, четете само книги, които не можете да напишете сами, дишайте колкото си искате и се морете само от приятни неща.
Като завършек- новогодишен поздрав с песента на Coldplay- Paradise.(Не можах да си затрая, че това е и предполагаемият първи Сингъл Номер Едно на 2012 в Uk класациите. Нека се овековечи този факт!:)
