все виждам дим сред снега.
отклонение, в което грях няма,
но бавно в красиви отломки
се срива светът ми.
и няма твой жест.
далеч е избягал зовът .
далеч от свирепата чума,
която наивно наричаме дом
и дето на лед се крепи
последната глътка живот .
единствено глад ми остана сега
потънала в прах и смола от века
когато думите се чуваха с истина
слабите искаха милост за ближния
а чистия вик към желаното
не остаряваше по пътя си,
не губеше смисъла
а гореше със страст.
сега аз все гледам нагоре.
очите ми станаха луди
и скоро ще спрат да очакват
а страшен е взорът навътре
където е все пустота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар