=

20:44

Чува се абсолютно всичко, когато си сам.

 Чувам как съседката изключва компютъра си, как някакви съвременни партизани се мотаят из дърветата зад блока и издават странни звучи в израз на щастие.

 20:46. Така звучи булевардът, когато се заслушаш и имаш време да му обърнеш внимание. Досега рядко имах.

 Такъв звук издават колите на обикновените хора, когато се прибират от работа вечер.

 Така скимти кучето на съседите, когато са го оставили само. И продължава докато не заспя, или докато те не се върнат. Изключително упорито куче, което винаги има надежда.

 Така жужат щурците, ако излезеш на балкона, за да ги слушаш. Не спра ли музиката, няма да ги чуя за нищо на света.

 Така плаче малкото детенце на съседите, когато не иска да се прибира всяка вечер. И държи пръчка, защото обича да си играе с пръчки повече от всичко друго.

 Този звук се чува, когато живееш на втория етаж и някой си пусне водата в тоалетната от по-горен етаж. Сутрин се чува по- често.

 Така лаят пък малките кучета на дебелите възрастни жени в квартала, ако нещо ги подразни и го приемат твърде лично.

 Нищо не се чува, когато си мърдам нервно пръстите на крака, защото съм несъзнателно изнервена постоянно, заради изпита в събота. С който не свършва света. И все пак е нещо важно, за което се готвя от месеци.

 Това се чува, когато някой полива балконските си цветя и водата капе върху нашия навес.

 Звуците се редуват от време на време.

Аквариум

 Чувството е като да виждаш всичко и да си обречен да не правиш нищо. Такъв би бил живота в една стъклена кутия с 4 еднакви стени и много „разнообразие” между тях.

     Все едно мазъкът ми съм се опитва да си прави номера. Един ден си казва:  „ Нищо от това няма смисъл” , а в друг ден е безкрайно самонадеян и сякаш ще се самовзриви или ще падне от ръба на аквариума. Интересно как по средата стои само мързелът ми и зверското притеснение- ще бъде или не.

   И Гинка Станчева... Така разказва за Кан, за ролите, за театъра... но сега рекламира прах за пране. Какво пък. Нали пак играе? Нали и наопъки пак си човек и , дори малко променен, пак си оставаш влюбен в това, което правиш. Или което ти е отредила съдбата. Със сигурност губиш вяра. По някой път мисълта, че ще промениш нещо , някого, всичкото... тя избледнява на фона на глада. Не на фона на физическия глад, но на фона на глада за красота и борбата да вършиш онова, за което си жертвал всичко. Аз не се съмнявам, че съвсем в началото всички са били като нас. Тоест като малката част от нас, която иска да лети нависоко, а не само да се носи по течението с мисълта, че е „осигурена”  (каквото и да значи да си осигурен в наши дни). Не са търсели спокойствие, а динамика, промяна, начин да запалят искрата. Сега обаче те не са доволни... личи си, че не са. Не знам дали защото са предали амбициите си, защото не са ги осъществили. Но и те не са вече „живи”, както преди.

  

  Някой попитал ли е поне един от издъхващите ни творци „ постигнахте ли съвършенството? ” Най- много искам да знам дали са се превърнали в това, което са желали да бъдат. Повечето от тях дори не са завършили глупавия институт, но са гледали право към късмета си, в очакване някой ден да им се усмихне. Доста вятърничаво занимание за невъоръжено око на страничен наблюдател, може би за това все ги наричат донкихотовци.

Фотев: 

 Аз само зная със какви усилия

живея - и се смея, смея, смея...

Живея - и се смея, смея аз.

- Защо плачеш, Санчо?

- Как да не плача, господарю. Насреща ни е хиляда

и първата вятърна мелница.

Въпросът е, че на все-още-бебешките 18 години няма как да прецениш, ще ли се побъркаш на 10-тата вятърна мелница, или ще стоиш на своето без да се отказваш цял живот. Но това е сякаш също толкова глупаво колкото да се притесняваш: Когато изляза навън, ще ме блъсне ли кола на пътя, или ще ми мине черна котка път и после ще падна с колелото от мост? Съвсем пък е детинско да се плашиш от всичко ново, което те връхлита, да не говорим колко е параноично на фона на това, което правят останалите млади хора на другите краища на света. Аз съм сигурна, че съм съвсем малко разглезена и много по български предпазлива. Още по сигурна съм, че не го искам цялото това в себе си. И го изплюваме от аквариума.