=

20:44

Чува се абсолютно всичко, когато си сам.

 Чувам как съседката изключва компютъра си, как някакви съвременни партизани се мотаят из дърветата зад блока и издават странни звучи в израз на щастие.

 20:46. Така звучи булевардът, когато се заслушаш и имаш време да му обърнеш внимание. Досега рядко имах.

 Такъв звук издават колите на обикновените хора, когато се прибират от работа вечер.

 Така скимти кучето на съседите, когато са го оставили само. И продължава докато не заспя, или докато те не се върнат. Изключително упорито куче, което винаги има надежда.

 Така жужат щурците, ако излезеш на балкона, за да ги слушаш. Не спра ли музиката, няма да ги чуя за нищо на света.

 Така плаче малкото детенце на съседите, когато не иска да се прибира всяка вечер. И държи пръчка, защото обича да си играе с пръчки повече от всичко друго.

 Този звук се чува, когато живееш на втория етаж и някой си пусне водата в тоалетната от по-горен етаж. Сутрин се чува по- често.

 Така лаят пък малките кучета на дебелите възрастни жени в квартала, ако нещо ги подразни и го приемат твърде лично.

 Нищо не се чува, когато си мърдам нервно пръстите на крака, защото съм несъзнателно изнервена постоянно, заради изпита в събота. С който не свършва света. И все пак е нещо важно, за което се готвя от месеци.

 Това се чува, когато някой полива балконските си цветя и водата капе върху нашия навес.

 Звуците се редуват от време на време.