ти знеш

ненавиждам самотата си

прости ми за това

за себе си

за мойто „да”на улицата

така съжалявам, а не знам

как да го напиша, защото

...

Не мога като теб.

               

Аз мога да го изиграя

имам смелост

 и с очи да ти го изиграя

на улицата

на  горещ  асфалт

под  лампата

на дъжд, на сняг, на вятър

на сцена

и с думите на друг мога да ти го изиграя

но ти не ме разбираш и така

иинакиникак

а е толкова голямо това

прости ми

 че вече грозно ме влече надолу

ти не искаш вече да ме гледаш

на никакви асфалти

дървени

каменни

временни конструкции

защото знаеш-

те са твърде крехки.

горе не е вечно нищо

за мъничко и си отивам

така ли бях го казала?

аз не исках

аз сега съм толкова сама

че всеки ред

започва с аз