...

Застивам.

последно застинах в очите ти

там дето вярвах че някога

от дъното ще бликне смелост

и стряха...

 не стряха

 подслон ще ми станеш

ще срешеш набързо косите ми

раздърпвани хиляди пъти

ще скриеш на топло нозете ми

тъй вехти от стръмните склонове

душата ми ти ще скрепиш

от хиляди бури прекършена.

ръцете ми- бледи е сухи

ще скриеш във шепите.

аз вярвах във смисъл

аз виждах в очите ти истина

крещях и отричах вината ти

не спирах да браня сърцето

което притисках в гърдите си

насила се тиках в ръцете им

пламенна, жарка, сама.

последно застинах в очите ти

и още съм там

сред нощно сияние -

последното сбогом на тъжния град.