( дневно)

  

  Това беше. Паредният ми и най- нескопосан опит да си направя филия със сирене...

  
  Нямам идея на какво ще уча децата си някой ден. Ще могат да си правят само чай, освен ако баща им не е кулинар по призвание.

  
  Положението е следното:  В стаята ми цари пълно разцепление на интереси.

 Заринала съм  се с книги, които най-вероятно няма да имам време да прочета. Две трети от тях трябва да подредя в някакъв ред, ако евентуално реша да си седна на г-з и да започна отговорно да предъвквам скучните анализи за изпитите по литература в университета. Смешното е , че под никаква форма не се чувствам предизвикана от тези изпити, а даже напротив- демотивират ме да се захващам с която и да е специалност. Всичко наложено ми  е безкрайно ненавистно и изтощаващо. Хем се помъчих да си променя нагласата с ясното съзнание, че не мога да съм контра на всичко, което има начало „трябва” и край „може би”.

  А на върха на едната от купчините стои пиеса, на която все още не и се вижда краят.

Важното е, че  имаме начало. Аз поне ужасно се запалих в процес проучването на ролите- едно от любимите неща ми е. С риск да си изградя представа, която после да  не мога да разруша, си представям какъв би бил духът на представлението. Всека движение, вътрешен живот, биография , енергия на персонажите. От време на време си мисля, че се връщам 14 години  назад в развитието си и вярвам в несъществуващи неща... Естествено, всичко буквално се взривява при вида на купчината учебници и тестовете на 365 езика, които неслучайно, драги мои , са ситуирани точно около леглото. За всичко си има причина- била тя несъзнателна или напротив.

  
  Днес сутринта най- интересните неща за разбуждане по телевизията бяха опитите на Деян Донков да готви в „На кафе” и някакво научнопопулярно филмче за прилепите и червеношийките. Като Донков загуби интереса ми в момента, в който започна да пържи месо, носейки марков пуловер... После ще попитате защо нямам вдъхновение за филията със сирене.

  После се унесох в приказките за червеношийки. Нали знаете как говорят в тези филми? Една и съща интонация  на различни по вид и съдържание изречения, коята няма как ,ако не друго, то поне да звучи като песен в ухото ти, докато извършваш други дейности. Та, мислех си, че ако и хората можеха да контролират телата си дотолкова, че да изпадат в летаргия и да не усещат студа,.. най-вероятно аз щях да се скривам в пещера от време на време и да се правя, че никога не ме е имало. И когато се събудя, всички ще са безкрайно изненадани, но едвали на някого ще му пука. Реално. А по последни изчисления това ще се случва само на Коледа и когато излезе нов филм за Мъпетите. Със специалното участие на Гонзо.

  
   Сега , ако се запъна, ще напиша 365 простотии ( като се старая да не се депресарщини ), обаче няма да седна и простичко да си науча каквото ми трябва. Защото съм беглец. Някой ден ще се храня от собствения си мързел, щом даже и на своите интереси не помагам. Ако го оставя този пост, ще седна да пиша писмо, после ще седна да изучавам кътните зъби на Мария Магдалена, после ще си догледам някой и друг филм (ще си мечтая да ме заведат на Мъпетите!!). Обаче пък, ако не го оставя, никога повече няма да си проговоря...

  

  Сбогом.

  

  Имам волята на самурай и душата на червеношийка.

  

  Каквото и да значи това.