>>>>

Чудя се как

стоя там

         сред черното

и гледам дълбоко-

навред светлина

.

аз падам

сломена

         от теб- тишина

крепя се

на волята

.

сива

съм в разказа

на твоя спомен

тиха тъга

от веки шумяща

във клоните

до твоя прозорец

оставена

догаряща свещ

самотно трептя

и загивам

.

Чудя се как

отпред

 светлината

        да спре да тежи

да дишам

от себе си

.

аз вече

 не виждам

        съвсем се стопих

по-нежна

и топла

от восък

.