***

Като страх си

зад страха ми-

почти пристрастен полутон.

eдно заглавие и вече

ще си вътре

ще делиш

страниците, дните

ще си светлините

в тъмната ми стая

една последна дума

и сме вечни.

Остават кривините

Черното

на пукнатите плочки

основите отново ще се слаби

в кълбото с нишките ми

ще се губиш

дъхът ти моят ще прегръща

а после

ще се изпарят.

Не скривай жълтия пейзаж

от него падат хиляди листа

и може би

подплашени от зимата

ще си отидат

далеч

далеч от ужаса

на дните в този мрак

и гладките стени

на мъката-

живот.