Местата, които не мога да запълня с теб
са онези без пулс
и ако в тях имаше от онзи
тих, остатъчен звук на гласа
от топлата светлина на вечерта
в която се давят поети и нощни пеперуди
или от тишината на комините
където никой не живее
щях да спра да търся нагоре
начин да избягам от многото „искам”
в далечна сивота се ронят думите
не намират пространство за себе си
и стават на остатъци
от тях вече никой не желае
да захранва тялото си
защото вижда как много тежат на душата
сега съм нищото, паузите
погледите без адрес
които залепяш на тавана вечер
и съм само на светло
за да не стана на грешка.
тъжно, но адски красиво, Март.. вдъхновяваш
ОтговорИзтриване